Това е една интересна новина…

Оказва се, че да се направи така наречената локализация за конкретна държава е доста сложна задача, която включва, както много допълнителна работа от местния екип (евала Оги , така е включването на хора във фирмата на ниво Щатите дори. Освен всичко останало се налага да се правят доста сериозни бизнес планове за това, как инвестицията (а сумата е твърде сериозна, за на пръв поглед такава малка промяна) ще помогне да се развие пазара, както от гледна точка на продажбите, така и от гледна точка на удоволствието на клиента от цялостният продукт.

Но нека започна историята от начало… Държави като нашата и Румъния, например (на всякъде ни гледат като пакет нямат локализирана клавиатура, т.е. българските буквички в момента на всички клавиатури се добавят на място. На пръв поглед дребен детайл, но развива след себе си цяла логистична верига: продуктът, било то десктоп или мобилен компютър, пристига; следва да се разопакова и занесе за надписване (това е един процес, който отнема известно време и не е много производителен в родни условия (50-70 клавиатури на ден)), след това се опакова наново и се приготвя за продажба… Цялата тази логистика трае един ден, когато говорим за дребни поръчки до 100 компютъра. Представете си сега една промоция във голяма верига – зареждането е 2000 броя, всичко трябва да е готово и доставено за деня преди началото на промоцията в магазините в цяла България. Като сметне човек цялата разправия, това означава, че продуктът трябва да е тук един месец преди началото на промоцията! Без да говорим за това, че в крайна сметка тази услуга струва известна сума пари, която също се налага да се смята при ценообразуването. Добавете към цялата галимация и например специалното покритие на клавиатурите на бизнес компютрите, което ги прави ненадписваеми по стандартния метод, а по метод, който в момента струва 2 до 3 пъти повече и работата започва да придобива мащабни размери, а започнахме от дреболия – буквички на клавиатура.

Моят добър колега и приятел Оги Данчев работи в hp вече близо 5 години и една от неговите мисии от самото начало е да убеди продуктовите мениджъри нагоре по веригата в необходимостта от промяна на нещата, така, че да стане както по-удобно за всички от нас през партньорите, та до крайните клиенти, така и това, че контролът на качеството и външния вид на крайния продукт да остане при нас, както е планирано по принцип. В крайна сметка в началото на годината проектът получи зелена светлина и нещата започнаха да се развиват… обаче, интересна подробност… получаваме ние карта на клавиатурата с нанесени на нея български букви по БДС, гледа я Оги и казва „Хммм, тая работа тука не ми харесва. Шрифтът е много грозен“, представете си човек с не толкоз перфекционистични възгледи към нещата би махнал с ръка, би сверил правилността на разположението на буквите и проекта би приключил…. Но не и Оги, той намери български производител на шрифтове, хареса подходящ шрифт и купихме правата за него за целта. В резултат се получи една много приятна на външен вид клавиатура, която вече е изцяло с качеството, което може да се очаква от hp и в нея освен вложения БГ шрифт има и вложена БГ душа и страст.

И браво на Оги! 

След любимата ми поредица Shrek и едно-две не толкова готини като замисъл изпълнения, благотворното сътрудничество между недостижимите в анимацията, според мен, DreamWorks и компанията в която работя се прояви в хардуерната помощ за създването на веселото филмче Kung-Fu Panda. Освен готината анимация, песничката също е доста приятна… тя, както и някой клипчета може да се намерят тук.

Много нестандартно и приятно е и клипчето, което пускат преди филма с молба зрителите да си изключат телефоните – ето го:

Естествено като хардуер са използвани hp мобилни станции, както и блейд ферми от мобилни станции за рендването на готовите картини. Според инфото, което прочетох, работните станции са бачкали 3 пъти повече за това филмче от колкото за Shrek 3. Точките на „заснемане” са също повече от колкото във всяко предишно филмче.

Редно е да отбележа, че участието в такива забавни проекти разчупва представите на хората за hp, като за твърде сериозна компания. Съдейки по опита, който имам от вътре, компанията е твърде сериозна и що касае проектите с които се захваща, даже понякога прекалено, но fun-a не е на последно място, когато има възможност.

]]> http://blogonhp.wordpress.com/2008/08/05/%d0%ba%d1%83%d0%bd%d0%b3-%d1%84%d1%83-%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%bd-%d1%85%d0%b8%d1%82/feed/ 0 blogonhp